Вълшебното приятелство между вещица и фея
Имало едно време, в далечно омагьосано кралство, една мила фея на име Дара и една лоша вещица на име Злобия, които живеели в съседство. Те обитавали красивата Забуленица гора, където вълшебните същества обичали да играят и пеят. Всеки в гората знаел, че феята винаги помагала на нуждаещите се, докато вещицата се опитвала да обърка живота им с магии и закачки.
Един ден, в гората се запътила младо момиче на име Лилия. Тя била мъничка, но с голямо сърце и не се страхувала от никакви изпитания. Лилия обичала да се разхожда и да събира красивите цветя, които само в Забуленица гора разцъфтявали.
Когато Злобия забелязала Лилия в гората, тя си помислила: „Ще я изпитам, за да видя дали е достойна за тази вълшебна обител.“ Така, злата вещица разбъркала една от своите отвари и направила цветовете в гората да изчезнат.
Лилия, несъмнено разтревожена от липсата на любимите си цветя, тогава срещнала феята Дара. Дара видяла тъгата в очите на Лилия и решила да ѝ помогне, като предложила съвет.
„Скъпа Лилия,“ казала тя с усмивка, „за да върнеш цветовете, ще трябва да намериш три неща – капка от утринна роса, слънчев лъч и едно от твоите най-искрени желания.”
Лилия започнала да търси първото – капка от утринна роса. Тя видяла малка, говореща катеричка, която я повела към най-високата трева, където росата била най-чиста.
След това тя вдигнала глава към небето и помолила слънцето за помощ. Слънчев лъч се спуснал като златен конец и Лилия го хванала внимателно в ръцете си.
Последното нещо било най-важното – искреното, чисто желание от сърцето. Лилия затворила очи и си помислила: „Желая всичките същества в гората да бъдат щастливи.“
Сега, с трите неща в ръка, Лилия се върнала при феята. Дара, с магията си, събрала всички елементи заедно. В миг, цветовете в гората отново разцъфтели, по-прекрасни отвсякога.
Злобия, наблюдавайки всичко това, се развълнувала. Преодолела завистта си и разбрала, че добрината може да промени не само света около нея, но и нейното собствено сърце.
От този ден нататък, феята Дара и вещицата Злобия станали най-добри приятелки и заедно се грижеха за красотата на гората.
И така, Лилия научила важен урок - сърцето, изпълнено с доброта, може да преодолее всяко изпитание. И те живели щастливо до края на дните си, докато кралството разцъфтявало под слънчевите лъчи и звънливия смях на жителите си.