Приключението на София и Чочко
Имало едно време, в малко селце на края на омагьосаната гора, живяла една мила девойка на име София. Тя имала пухкаво коте, което се казвало Хъни, и още по-странен приятел - жива гъба с ръце, крака и очи, на име Чочко.
Един ден, докато играели край бълбукащата река, Хъни забелязал на дъното бляскаща златна монета. "О, какво е това, София?" учудил се той. София се навела и в този момент видяла, че монетата е всъщност ключ, който блестял със златен ореол.
Чочко разпознал ключа веднага. "Това е ключът към замъка на тайнствената Фея Клара! Казват, че тя може да дари невероятни дарове на смелите и добрите!"
София, пълна с вълнение, предложила да посетят замъка. "Вървете с мен, приятели! Нека видим какво ни очаква!" И така тримата се отправили към дълбините на омагьосаната гора.
Гората била вълшебна, с дървета, чийто върхове се губели високо в небето, и цветя, които пеели нежни песни. Обаче, не било лесно пътуване. Когато достигнали до средата на гората, били изненадани от огромен дракон.
"Не се тревожете, той не е истински дракон," усмихнала се София, "Пазител е на Феята Клара и използва магия, за да изпитва посетителите ѝ." Драконът обаче изглеждал доста заплашителен и започнал да издува дим.
София успокоила Хъни и Чочко, "Трябва да бъдем смели и да покажем доброта." С малко колебание, тя подчертала, че без доброта драконът никога няма да ги пусне. Хъни, с любезен жест предложил на дракона малко парче от вкусната си храна. Драконът, изненадан от неочакваната щедрост, се отдръпнал и пропуснал героите.
Когато стигнали замъка, Фея Клара ги посрещнала с усмивка. "Вие успяхте, защото показахте истинска доброта и смелост. Това са най-големите дарове, които човек може да има."
Феята предложила на София златна чаша, която винаги се пълни с вкусни напитки, на Хъни - вълшебна бутилка мляко, а на Чочко - невиждана шапка от горските съкровища. Но най-важният дар, който получили, били уроците по пътя - добротата и смелостта винаги да остават в сърцето им.
София, Хъни и Чочко напуснали замъка, обогатени с опит и моментите на истинска приятелство. И така, те се върнали у дома, и живели щастливо до края на дните си, винаги готови да помогнат на тези в нужда.
И ето, че това е краят, а моралът на тази история е, че добротата и смелостта са най-силните магии, които можем да открием. И винаги е по-важно какво имаме в сърцата си, отколкото в джобовете си.